В
Будапеща има много места, които си заслужават да бъдат посетени. Разстоянията в
града не са чак толкова големи и спокойно можете да се разхождате пеш, или за
по отдалечените забележителности да използвате метро, автобуси или
трамваи. В този Пътепис ще разкажа за моето пътуване,
както и ще споделя за няколко емблематични места в Будапеща, които са ме впечатлили
и си заслужават да бъдат посетени. A края на Пътеписа ще направя списък с най-емблематичните забележителности в Будапеща.
Ден 1 /02.04.
Пристигнахме в Будапеща в около 14ч. Будапеща ни посрещна усмихната, слънчева и
изключително топла със своите 22 градуса. Взехме си тридневни карти за целия
градски транспорт и се качихме на автобус, който пътува до първата спирка на метро – M3(синята
линия) - Kőbánya–Kispest и минава през центъра и
главната спирка на метрото - „Deák
Ferenc tér“. Тъй като не познаваме града и не можехме да се
ориентираме и незнаехме, че тази спирка е съвсем близо до хотела ни – на около
2 мин, ние се прекачихме за една спирка, на друга линия – М1(жълтата) и
слязохме на - Vörösmarty tér. Пред
нас се откри страхотна гледка , на уникална сграда, която помещаваше много
изискано и елегантно кафене – Café Gerbeaud, а
след малко установих , че това кафене е едно от най- старите и известни в града.
След
около 10 минутно лутане и следване на „гугъл навигацията” , най – накрая
открихме къщата ни за гости. Много бях впечатлена от местоположението й, от
самата ни стая и от всичко. В предната ми публикация качих снимки от самата стая и гледката ни от прозореца.
Починахме си малко и тръгнахме на разходка и
опознаване на района ни. Нооо… първо реших , че имам нужда от кафе, и честно
казано повече бях нетърпелива да посетя кафенето – Gerbeaud. Отвътре беше още по-красиво, елегантно и стилно. А
десертите… изглеждаха превъзходни.
Нямаше как да не се изкушим и да си хапнем. За
тези две десертчета и едно айс кафе платихме около 9000 FT,
което прави около 60 лв. Доста висока цена, но според мен си заслужаваше,
защото десертите бяха превъзходни, обслужването на много високо ниво, а мястото
чудесно. Кафе Gerbeaud е открито на 14 Октомври 1858г. от Хенрик Кюглер.
След кафето се отправихме към търговската улица „Ваци”, на
която се намират множество магазини, кафенета, ресторанти.
На няколко минути от
нея, в дясно е река Дунав , верижният мост и прекрасната гледка към някои от забележителностите
на Будапеща.
Нямаше как да не се разходим и да не направим няколко снимки.
Така приключи и Ден Първи.
Ден 2 /03.04.
Станахме рано, за да можем
колкото се може по-рано да отидем до Рибарският бастион. В непосредствена
близост до къщата ни за гости се намира хотел Кемпински и срещу него спира
автобус номер – 16, с който отидохме до Рибарския бастион. След около 20 минути
пътуване, слязохме на последната спирка на автобуса и пред нас се открои
страхотната гледка на църква Матиаш и бастиона. Уау… на живо дори е още
по-красиво и магическо. Влюбих се! Представях си се там с някоя красива дълга и
ефирна рокля, но в предвид времето през април и силния вятър него ден, това
нямаше как да се получи, но нищо…другият път J
Рибарският
бастион и църквата Матиаш са едни от
задължителните спирки за посещение. С впечатляващата си архитектура и откриващата
се невероятна гледка към Дунава, бастиона е забележителност, която е любима на
много хора, която се превърна и в моята любима в Будапеща. Името й идва от
рибните пазари, които са се намирали в района. Рибарският бастион е идеално
място за снимки, и могат отвсякъде да се видят туристи притаили дъх и с
фотоапарат в ръка. Ако като мен обичате да бъде по – спокойно от към туристи, е
по – добре да посетите бастиона по-рано сутринта, въпреки, че аз отидох към 9ч.
и имаше доооста туристи. Уникална красота, уникална гледка към Парламента и
река Дунав, и въпреки многото туристи и лудницата и липсата на възможност да се
насладиш на спокойствие на тази внушителна гледка, която се разкрива от
бастиона, това си ми остана любимото място в цяла Будапеща.
След разходката на бастиона и
множеството направени снимки – бяхме доста замръзнали и добре, че до бастиона
имаше Старбъкс, да се сгреем с по един горещ шоколад.
..........................
От централната метро
спирка – “Deák Ferenc tér” взехме линия М2 за две спирки – до „Blaha
Lujza ter” и след
вървене около две минути се откри пред нас
гледката на луксозния хотел New York Palace и най – известното кафене в Будапеща
.
Влизайки в хотела, пред нас се открива страхотната
гледка на Лоби бара. Който е изключително стилен и семпъл, в сравнение в кафе Ню Йорк.
„The most beautiful Café in the world” Така го водят кафенето. Едва ли е най-красивото в
света, но в Будапеща – със сигурност е. Кафенето се намира в сградата на
луксозния петзвезден хотел – New
York Palace. Открито на
23 октомври 1894г. и е в италиански ренесансов стил.
Десертите, които пробвахме бяха превъзходни.
И тук цената беше
висока, както в Café Gerbeaud, платихме около 70 лв.
Един съвет бих искала да ви дам, ако сте решили да посетите това кафене,
по-добре е да си направите онлайн резервация, за да избегнете голямата опашка и
да не чакате като нас около 20-30 минути, както и за да можете да си изберете
някоя по-хубава маса.
..........................
След това се отправихме към разходката ни с корабче.
Повечето забележителности на Будапеща са
разположени покрай реката – от едната страна се открива невероятна гледка към
Рибарския бастион, замъкът Буда, хотел Гелерт , Цитаделата , а от другата
страна величественият Парламент. Корабчето пътува около 50 минути и е на цена 9
Евро на човек, при влизане дават и “welcome drink” – бира или
портокалов сок. Много ми
хареса разходката. Толкова романтично и красиво беше всичко – гледката на едни
от най- големите забележителности, красиво обагрени в светлините на залеза. И
така … неусетно мина времето и трябваше да слизаме.
Замръзнали от разходката,
имахме нужда да се сгреем с нещо топло за хапване – а какво по-подходящо от
традиционната „гулаш супа” . Седнахме в едно много семпло и непретенциозно ресторантче
точно до къщата ни за гости. Гулаш супата им нямаше нищо общо с нашите супи, в
които преобладава бульона и тук там се намира по някое парче месо или
зеленчуци.
Тази беше много вкусна. Цената й беше 7.50 евро…. И така приключи
нашият Втори ден в Будапеща.
Ден 3 /04.04.
Сутринта решихме да посетим Парламента. Взехме трамвай номер
2 от спирката до хотел Novotel и
пътувахме две спирки до Парламента. Каквото и да се каже за Парламента , ще е
малко и недостатъчно. Изключително внушителна и красива сграда. И не напразно е
втората по-големина парламентарна сграда в Европа.
..........................
Следобед
тръгнахме на разходка по бул. „Андраши”. Това
е главният и най-известен в града булевард за шопинг. През 2002 г. е вписан в
класацията на 10-те най-красиви булеварди в света. Наричан е още като
„унгарската Шанз-Елизе.” Андраши е един от най-големите и безспорно
най-елегантни булеварди в Пеща, където могат да бъдат видяни множество
кафенета, ресторанти и луксозни магазини. На този булевард се намира и
Българското посолство.
Нищо особено не е според мен. Не можа да ме впечатли този булевард, нито пък ми напомняше на "Шанз-Елизе" Затова го разгледахме бързо бързо и се запътихме към базиликата "Св. Стефан".
Базиликата
е кръстена на първия крал на Унгария. В
нея се съхранява дясната ръка на Стефан I-ви. През 2003г. е завършено обновяването
на църквата и площада „Св. Стефан” на който много от туристите спират за глътка
въздух или кафе. Срещу самата катедрала се намира сладкарничката - "Gelarto Rosa",
където се предлага сладолед в формата на Роза.
За съжаление времето беше доста лошо и заваля
дъжд… и така приключи нашата разходка за днес. Време беше за вечеря и
приготвяне на багажа за прибиране към България.
В последните ни няколко часа в Будапеща решихме да
се насладим на една страхотна закуска в американски стил с американски
палачинки, в едно много кукленско местенце ,в непосредствена близост до къщата
ни за гости. Това място го водят в Топ 10 предпочитани места за закуска в
Будапеща в TripAdvisor. И има защо…
всичко изглеждаше много вкусно, и не на последно място перфектно поднесено.
След закуската имахме малко време за разходка и се
отправихме към гарата, от където трябваше да си хванем влака за Братислава.
След 2часа и половина път с влака, пристигнахме на централната гара – „Hlavna stanica” в Братислава. И тук времето беше ужасно – студено и
дъждовно. Имахме няколко часа на разположение да разгледаме центъра, преди да
потеглим към Летището.
И така…. След тежкия полет, не заради
времетраенето(което беше малко – 1ч. и 10 мин.) , а заради почти постоянната
турболенция, заради лошото време… най-накрая в 00.30ч. пристигнахме в София и
така приключи нашето приключение в Будапеща и Братислава.
..........................
За финал бих желала да споделя моето мнение относно Будапеща. Красив град е, безспорно. Но определено не бих го определила като "Малката Виена" или "Перлата на Дунава", тъй като за мен Виена е в пъти по помпозен, аристократичен и вълшебен град, както и архитектурата му, която почти ми липсваше тук в Будапеща. За съжаление не можа да ме докосне този град, така както други два града по Дунава и мои любимци - Виена и Прага. Нещото, което ми направи много хубаво впечатление е - чистият въздух. Дори и на най - оживените булеварди.
Въпреки
мнението ми за града и усещането ми за него - останах с много хубави спомени от
нещата, които видях и пробвах и ме впечатлиха.
Ще се радвам да споделите с мен вашите впечатления от Будапеща, ако сте я посещавали, както и вашите любими местенца, които са ви докоснали, или пък ако не сте ходили в Будапеща, дали възнамерявате 😊
Kisses 💋 Sis
Коментари
Публикуване на коментар